Станала рано зарана нашата Меца-мецана. Съчки в гората събрала, огън висок си наклала, та да направи чорбица Меца на свойте дечица.
Сипала бобец и ето скоро запяло котлето. Литнала па̀ра нагоре, Меца сама си говори: — Сложих солта и пипера, само къде да намеря стръкченце-две меродия, гозба да видите вие? Сетих се! Кума Лисана е домакиня прибрана, всички в гората я знаем, чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута, тръгнала тъй, за минута, бързо, додето е време, стрък меродийка да вземе. Нека играят децата, чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла — сивото зайче видяла. — Жив ли си, здрав ли си, братко? — тя заприказвала сладко. — Хапваш ли честичко зеле?… — Час или два отлетели. — — Ех, че ме, Зайо, залиса, бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука чула кълвачът да чука. — Слушай, другарю, от вчера мисля си да те намеря: чукаш от тъмно в гората, рано ми будиш децата!… Ето и ти ме залиса, бързам, отивам при Лиса!
После решила да мине Меца край свои роднини. Първо се спряла при Ежко. — Чух, че настинал си тежко, имал си кашлица, хрема, чуй, аспирини да вземаш! Чай си свари от тинтява, топъл го пий — да те сгрява… Ух, че ме, Ежко, залиса, сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко и при кумеца си: — Жалко, пак ти съдрали кожуха! Приказки разни се чуха — уж си се вмъкнал в кошара, а те натупал овчаря… Ех, че ме, Вълчо, залиса, сбогом, отивам при Лиса!
— Чук-чук! А в тази хралупа лешници кой ли си трупа? Ти ли си тук, Рунтавелке, ти ли си тук, хубавелке? Трупай, събирай — да има! Скоро ще дойде и зима… Ах, че ме, сестро, залиса, сбогом, отивам при Лиса!
